Хората които се определят като дигитални граждани използват интензивно информационните технологии, създават и поддържат блогове, участват в социалните мрежи. Независимо че днес дигиталното гражданство започва още в ранното детство с използването на телефона или таблета, при тийнейджъра преминава през първия регистриран електронен адрес и електронната търговия, процеса на ставане на дигитален гражданин е отвъд обикновената активност в интернет пространството.
Дигиталното гражданство е свързано с идентифицираните го девет елемента съгласно digitalcitizenship.net, а именно: Дигитален достъп - Дигитална грамотност - Дигитален етикет - Дигитално право - Дигитални права и отговорности - Дигитално здраве - Дигитална сигурност
…и съвсем не на последно място, ролята на мястото, като дигитално, електронно място на общините като е-общини и е-градове в глобалното пространство.
Предлагаме Ви извадка от един наш проект касаещ ролята на е-общини и е-градове в дигиталната програма на Европа.
The importance of Regional and Local Governance within the globalized Europe and World is enhanced by digital revolution.
Значението на регионалното и местното управление в глобализирана Европа и света се засилва от дигиталната революция.
Необходимостта от координиране на усилията за адаптация към цифровата революция в Европа бе една от основните цели на европейските публични политики.
The Digital Agenda for Europe (DAE) или Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (DAE), стартирана на 19 май 2010 г., бе стратегията на ЕС адресираща това предизвикателство с цел да се използват максимално възможностите, създадени от текущия процес на цифровизация.
Създаването на единен цифров пазар (Digital Single Market) в рамката на DAE има за цел преодоляването на трудности в цифровизацията и насърчаването на потока от онлайн услуги през националните граници. Ангажиментът на местните и регионалните власти е от съществено значение за ефективното изпълнение на DAE. "Цифровата локална програма" или The “Digital Local Agenda” и "DAE going local" или “DAE става локална”са две от инициативите, целящи да осигурят и да увеличат ангажираността на местното ниво с целите за цифровизация.
The Digital Single Market Strategy for Europe e особено важна за развитието на електронните региони - eRegions по няколко причини.
Първата е, че в рамките на единния цифров пазар - The Digital Single Market, eRegions - електронните региони ще се развиват по-бързо. Втората причина е, че само след като eRegions са цифрови в действителност, цифровият единен пазар на ЕС може да се осъществи. Третата причина е, че колкото по-конкурентоспособни са електронните региони - eRegion, толкова по-конкурентоспособен ще бъде и ЕС в дигиталният пазар като цяло. Четвъртата причина е спешната необходимост от съвместна стратегия на ЕС, тъй като дигитализацията не е предизвикателство, с което може да се справи самостоятелно една държава, един регион или една единствена индустрия.
Общините днес се намират в преход от физическото пространство на местната им география и посредством дигиталните технологии стават топологични - общините без граници (http://www.emunicipalities.eu/).
В България Законът за електронното правителство беше обнародван за първи път през 2007 г., а последното изменение беше с ДВ бр. 98 / 9.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г.
Към Министерския съвет е създадена съгласно Закона за електронното управление (обн., ДВ, бр. 50 от 2016 г.) Държавната агенция за електронно правителство.
Съгласно чл. 1. (1) от Законът за електронното правителство, закона урежда дейността на административните органи при работа с електронни документи, предоставянето на административни услуги по електронен път и обменът на електронни документи между административните органи.
Съгласно Стратегията за развитие на електронното правителство в Република България за периода 2014-2020 г., визията за електронното правителство в България е, че до 2020 г. ще бъде изградена цифровата администрация - структура на администрацията в съответствие със съвременните технологии за управление и постиженията на информационните и комуникационните технологии.
Очакваните резултати, отбелязани в Стратегията, са предоставяне на изцяло електронна комуникация.
Една от стратегическите цели, определени в стратегията, е трансформацията на администрацията в цифрова администрация чрез интегриране на информационния процес.
Публичните политики или Public Policy ще се трансформират в e-Public Policy. Местното управление ще се трансформира в e—city и e-municipalities – електронни градове и електронни общини. Администрацията ще се трансформира в електронна /цифрова/ администрация, работеща в цифрова среда, с акцент върху интегрирането на информационните процеси.
Един от принципите, залегнали в стратегията, е "централизираното определяне на политиките и осъществяването на управлението и контрола, както и децентрализираното изпълнение на тези политики.“
Местното, локално развитие на електронното правителство на ниво общини се координира от общините, които представляват органите на местното самоуправление в България.
Регионите и общините ще участват в осъществяването на различни дейности по е-правителство от местен интерес. Общините ще отговарят за разработването и осъществяването на техните политики за електронна обществена дейност, включително за прилагането на мерки. Като пример за секторните политики в сферата на електронното правителство, за които се разработват секторни стратегии, са: електронното здравеопазване / e-health care, електронното образование / e-education, електронното обучение /e-training, електронното земеделие / e-agriculture, електронната култура/ e-culture, електронната полиция /e-police, електронна митница / e-customs, електронните комуникации /e-communication, електронното правосъдие, e-justice, etc.
Божурище и Индустрия 4.0 – Готови ли сме?!
Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0)
През 2017 г., с Протоколно решение № 37 от 30 август 2017 г. Министерския съвет одобри „Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0)“, като основа за разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция.
Целта на Концепцията е да се създадат предпоставки за модернизиране, автоматизиране и конкурентно позициониране на българската икономика в средносрочен до дългосрочен план (2017 - 2030 г).
Визията, очертана в Концепцията, е към 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.
Приемането на Концепцията ще позволи да се приемат конкретни политики и мерки за цифровизиране на реалната икономика и производствения сектор и ще помогне да се координират политиките, инструментите и механизмите в различните ресорни министерства, и в съответствие с политиките на Европейския съюз в тази област.
Областите на интервенция, които са обхванати в Концепцията, за цифровизация на бизнеса, експортна ориентираност и конкурентоспособност, са следните:
- Направление 1: Укрепване на връзката между науката и индустрията в страната и ускорено интегриране на България в Европейски и международни програми, инициативи и мрежи свързани с развитието и прилагането на Индустрия 4.0.
- Направление 2: Технологично обновяване на българската икономика чрез: въвеждане на стандарти, изграждане на инфраструктура, разработване на конкретни механизми за стимулиране разработването и пазарното внедряване на технологични иновации (нови продукти, услуги и производствени процеси) чрез технологиите от Индустрия 4.0.
- Направление 3: Изграждане на човешки, научен, организационен и институционален капацитет за развитие на Индустрия 4.0 в България.
https://www.mi.government.bg/bg/themes/koncepciya-za-cifrova-transformaciya-na-balgarskata-industriya-industriya-4-0-1862-468.html
Проектът DIGITAL BOZHURISHTE / eBozhurishte адресира интереса на предприемачите в община Божурище именно към направление 3 от Индустрия 4.0 - изграждане на човешки, научен, организационен и институционален капацитет за развитие на общината.
Дигитализацията в културата, образованието и обучението, предприемачеството и бизнеса очаквано води до органично качество от нов вид, което философите определят като качество на количеството, топологическо качество, ускорено и устойчиво развитие и по-високи нива на човешки, научен, организационен и институционален капацитет за развитие.
Целта на DIGITAL BOZHURISHTE / eBozhurishte е да спомогне Община Божурище да се разпознае и реализира като регионален център на цифровата икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.
Индустрия 4.0 предоставя възможности за големите и малките фирми, но много от тях все още изпитват трудности да разберат в кои технологии да инвестират и как да осигурят финансиране за тяхната цифрова трансформация.
Министерството на икономиката чрез Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ отпуска под формата на ваучери от 5000 и 20 000 лева, близо 2 милиона лева за иновативни решения за дигитализация на малките и средни предприятия у нас. Технологичният гигант „Гугъл” с подкрепата на ресорното министерство стартира обучение за цифрови умения на бизнеса. Стартирана е програмата „Grow with Google“, в рамките на която ще се организират редица обучения за цифрови умения на малките и средни предприятия в България.
Инициативата „Grow with Google“ е част от поетия от „Google“ ангажимент, за преодоляване на цифровото разделение в Европа, като компанията е обявила, че ще помогне на 1 млн. европейци да намерят работа или да постигнат бизнес растеж до 2020 г., което е част от усилията на водената от ЕК „Коалиция за умения и работни места в областта на цифровите технологии“.
През април 2016 г. компанията стартира програмата „Дигитален гараж в България“ като безплатна онлайн платформа за обучение на дигитален маркетинг и онлайн бизнес за служители и предприемачи в сегмента на малките и средни предприятия. Оттогава повече от 26 000 души са обучени в областта на цифровите умения чрез платформата, а 21% от преминалите през програмата твърдят, че са усетили позитивен ефект върху кариерата и бизнеса си след обучението.
Дигиталното гражданство е свързано с идентифицираните го девет елемента съгласно digitalcitizenship.net, а именно: Дигитален достъп - Дигитална грамотност - Дигитален етикет - Дигитално право - Дигитални права и отговорности - Дигитално здраве - Дигитална сигурност
…и съвсем не на последно място, ролята на мястото, като дигитално, електронно място на общините като е-общини и е-градове в глобалното пространство.
Предлагаме Ви извадка от един наш проект касаещ ролята на е-общини и е-градове в дигиталната програма на Европа.
The importance of Regional and Local Governance within the globalized Europe and World is enhanced by digital revolution.
Значението на регионалното и местното управление в глобализирана Европа и света се засилва от дигиталната революция.
Необходимостта от координиране на усилията за адаптация към цифровата революция в Европа бе една от основните цели на европейските публични политики.
The Digital Agenda for Europe (DAE) или Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (DAE), стартирана на 19 май 2010 г., бе стратегията на ЕС адресираща това предизвикателство с цел да се използват максимално възможностите, създадени от текущия процес на цифровизация.
Създаването на единен цифров пазар (Digital Single Market) в рамката на DAE има за цел преодоляването на трудности в цифровизацията и насърчаването на потока от онлайн услуги през националните граници. Ангажиментът на местните и регионалните власти е от съществено значение за ефективното изпълнение на DAE. "Цифровата локална програма" или The “Digital Local Agenda” и "DAE going local" или “DAE става локална”са две от инициативите, целящи да осигурят и да увеличат ангажираността на местното ниво с целите за цифровизация.
The Digital Single Market Strategy for Europe e особено важна за развитието на електронните региони - eRegions по няколко причини.
Първата е, че в рамките на единния цифров пазар - The Digital Single Market, eRegions - електронните региони ще се развиват по-бързо. Втората причина е, че само след като eRegions са цифрови в действителност, цифровият единен пазар на ЕС може да се осъществи. Третата причина е, че колкото по-конкурентоспособни са електронните региони - eRegion, толкова по-конкурентоспособен ще бъде и ЕС в дигиталният пазар като цяло. Четвъртата причина е спешната необходимост от съвместна стратегия на ЕС, тъй като дигитализацията не е предизвикателство, с което може да се справи самостоятелно една държава, един регион или една единствена индустрия.
Общините днес се намират в преход от физическото пространство на местната им география и посредством дигиталните технологии стават топологични - общините без граници (http://www.emunicipalities.eu/).
В България Законът за електронното правителство беше обнародван за първи път през 2007 г., а последното изменение беше с ДВ бр. 98 / 9.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г.
Към Министерския съвет е създадена съгласно Закона за електронното управление (обн., ДВ, бр. 50 от 2016 г.) Държавната агенция за електронно правителство.
Съгласно чл. 1. (1) от Законът за електронното правителство, закона урежда дейността на административните органи при работа с електронни документи, предоставянето на административни услуги по електронен път и обменът на електронни документи между административните органи.
Съгласно Стратегията за развитие на електронното правителство в Република България за периода 2014-2020 г., визията за електронното правителство в България е, че до 2020 г. ще бъде изградена цифровата администрация - структура на администрацията в съответствие със съвременните технологии за управление и постиженията на информационните и комуникационните технологии.
Очакваните резултати, отбелязани в Стратегията, са предоставяне на изцяло електронна комуникация.
Една от стратегическите цели, определени в стратегията, е трансформацията на администрацията в цифрова администрация чрез интегриране на информационния процес.
Публичните политики или Public Policy ще се трансформират в e-Public Policy. Местното управление ще се трансформира в e—city и e-municipalities – електронни градове и електронни общини. Администрацията ще се трансформира в електронна /цифрова/ администрация, работеща в цифрова среда, с акцент върху интегрирането на информационните процеси.
Един от принципите, залегнали в стратегията, е "централизираното определяне на политиките и осъществяването на управлението и контрола, както и децентрализираното изпълнение на тези политики.“
Местното, локално развитие на електронното правителство на ниво общини се координира от общините, които представляват органите на местното самоуправление в България.
Регионите и общините ще участват в осъществяването на различни дейности по е-правителство от местен интерес. Общините ще отговарят за разработването и осъществяването на техните политики за електронна обществена дейност, включително за прилагането на мерки. Като пример за секторните политики в сферата на електронното правителство, за които се разработват секторни стратегии, са: електронното здравеопазване / e-health care, електронното образование / e-education, електронното обучение /e-training, електронното земеделие / e-agriculture, електронната култура/ e-culture, електронната полиция /e-police, електронна митница / e-customs, електронните комуникации /e-communication, електронното правосъдие, e-justice, etc.
Божурище и Индустрия 4.0 – Готови ли сме?!
Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0)
През 2017 г., с Протоколно решение № 37 от 30 август 2017 г. Министерския съвет одобри „Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0)“, като основа за разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция.
Целта на Концепцията е да се създадат предпоставки за модернизиране, автоматизиране и конкурентно позициониране на българската икономика в средносрочен до дългосрочен план (2017 - 2030 г).
Визията, очертана в Концепцията, е към 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.
Приемането на Концепцията ще позволи да се приемат конкретни политики и мерки за цифровизиране на реалната икономика и производствения сектор и ще помогне да се координират политиките, инструментите и механизмите в различните ресорни министерства, и в съответствие с политиките на Европейския съюз в тази област.
Областите на интервенция, които са обхванати в Концепцията, за цифровизация на бизнеса, експортна ориентираност и конкурентоспособност, са следните:
- Направление 1: Укрепване на връзката между науката и индустрията в страната и ускорено интегриране на България в Европейски и международни програми, инициативи и мрежи свързани с развитието и прилагането на Индустрия 4.0.
- Направление 2: Технологично обновяване на българската икономика чрез: въвеждане на стандарти, изграждане на инфраструктура, разработване на конкретни механизми за стимулиране разработването и пазарното внедряване на технологични иновации (нови продукти, услуги и производствени процеси) чрез технологиите от Индустрия 4.0.
- Направление 3: Изграждане на човешки, научен, организационен и институционален капацитет за развитие на Индустрия 4.0 в България.
https://www.mi.government.bg/bg/themes/koncepciya-za-cifrova-transformaciya-na-balgarskata-industriya-industriya-4-0-1862-468.html
Проектът DIGITAL BOZHURISHTE / eBozhurishte адресира интереса на предприемачите в община Божурище именно към направление 3 от Индустрия 4.0 - изграждане на човешки, научен, организационен и институционален капацитет за развитие на общината.
Дигитализацията в културата, образованието и обучението, предприемачеството и бизнеса очаквано води до органично качество от нов вид, което философите определят като качество на количеството, топологическо качество, ускорено и устойчиво развитие и по-високи нива на човешки, научен, организационен и институционален капацитет за развитие.
Целта на DIGITAL BOZHURISHTE / eBozhurishte е да спомогне Община Божурище да се разпознае и реализира като регионален център на цифровата икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.
Индустрия 4.0 предоставя възможности за големите и малките фирми, но много от тях все още изпитват трудности да разберат в кои технологии да инвестират и как да осигурят финансиране за тяхната цифрова трансформация.
Министерството на икономиката чрез Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ отпуска под формата на ваучери от 5000 и 20 000 лева, близо 2 милиона лева за иновативни решения за дигитализация на малките и средни предприятия у нас. Технологичният гигант „Гугъл” с подкрепата на ресорното министерство стартира обучение за цифрови умения на бизнеса. Стартирана е програмата „Grow with Google“, в рамките на която ще се организират редица обучения за цифрови умения на малките и средни предприятия в България.
Инициативата „Grow with Google“ е част от поетия от „Google“ ангажимент, за преодоляване на цифровото разделение в Европа, като компанията е обявила, че ще помогне на 1 млн. европейци да намерят работа или да постигнат бизнес растеж до 2020 г., което е част от усилията на водената от ЕК „Коалиция за умения и работни места в областта на цифровите технологии“.
През април 2016 г. компанията стартира програмата „Дигитален гараж в България“ като безплатна онлайн платформа за обучение на дигитален маркетинг и онлайн бизнес за служители и предприемачи в сегмента на малките и средни предприятия. Оттогава повече от 26 000 души са обучени в областта на цифровите умения чрез платформата, а 21% от преминалите през програмата твърдят, че са усетили позитивен ефект върху кариерата и бизнеса си след обучението.